Трудно е да се прецени ролята на откриването на антибиотиците в лечението на инфекциозните заболявания. Същевременно това откритие има нееднозначни последствия с проявилата се формирана резистентност на микроорганизмите към тези препарати. Отчитайки това обстоятелство, създаването на нови методи за борба с бактериите, които не водят до тяхната устойчивост, днес се явява крайно актуален медицински проблем. Често решението на основните медицински проблеми е предоставено от самата природа. Към това можем да отнесем, например, наличието на микроби-антагонисти, които се явяват вътрешни /местни, родни/ за макроорганизма и едновременно с това възпрепятстват размножаването на условно-патогенните и патогенни микроорганизми(Staphylococcus аureus, Escherichia Coli, Pseudomonas Aeruginosa, гъбички от рода Candida, Proteus, анаеробни коки и т.н.) чрез своите отпадъчни продукти. Разбира се, към тях се отнасят и млечнокиселите бактерии, които са удостоени с особено внимание от учените заради своите антибактериални и противовъзпалителни свойства. В тази връзка особено внимание привлича щамът на млечнокиселите бактерии 317/402, който е по-известен с иметоНарине.
За последните 35 години сътрудниците на катедрата по епидемиология към ЕДМУ натрупаха достатъчно богат опит в борбата с гнойните микроорганизми чрез използването на щама «Нарине». Бяха разработени и внедрени в медицинската практика профилактични и терапевтични мероприятия с използването на тези млечнокисели бактерии, насочени към защита на «входната врата» на инфекциите. [7]. Изследванията бяха водени в 2 направления:
Създаване на времени изкуствени биоценози с участието на млечнокиселите бактерии и оценяване ефективността на тези биоценози с проучване на антибактериалните и противовъзпалителни свойства на споменатите микроорганизми.
Със същата цел се използваха пречистени продукти от метаболизма на млечнокиселите бактерии.
Научните изследвания се водеха от разбирането, че времените изкуствени биоценози на базата на микроорганизми, които не са еволюционно адаптирани към един или друг биотип, се явяват ефективно средство за защита на «входната врата» на инфекциите при гнойно-възпалителните заболявания, а също така средство за профилактика срещу възникването на такива врати, лечение на някои заболявания с микробна етиология и стабилизиране на микробиологичния пейзаж на различните биотопи.
Изкуствените биоценози с участието на споменатия щам се създаваха и поддържаха в течение на необходимия период от време в следните типични или нетипични за млечнокиселите бактерии кухини и повърхости на организма: влагалище, кожата около млечното зърно на кърмачки, носната кухина, устната кухина, при гнойно-възпалителни заболявания на пародонта, пикочния мехур, уретера – при възпаление на пикочните пътища.
Пречистените продукти от дейността на щам 317/402 (безмикробна течност), която условно се нарича „Нарине-Ф”, се използваха за обработка на остатъците от пъпна връв при новородени, лечение и профилактика на гнойни рани в хирургическата практика. Беше доказано по експериментален път, че „Нарине-Ф”, със своитеантибактериални свойства, превъзхожда такива традиционни антисептици като кислородната вода, ферацилин, разтвор на натриев хлорид, борна киселина, но в същото време отстъпва на капрофер, хлорхексидин, метацидин и др. И, въпреки по-ниската активност в сравнение с някои химиопрепарати, „Нарине-Ф” има огромно преимущество – той е съвършено безвреден за организма.
Паралелно с профилактичните и лечебни мероприятия беше изучен също така и спектърът на микроорганизмите, които са чувствителни към продуктите от жизнената дейност на щам 317/402 in vitro. Беше определена бактериостатичната концентрация на последните по отношение на редица патогенни и условно-патогенни бактерии: S. Aureus, в това число и резистентни на антибиотици щамове (MRSA), Ешерихия коли, гъбички от рода Candida, Proteus и т.н.
С помощта на електронен микроскоп бяха открити цитоморфологични изменения на гноевидната флора под влияние на млечнокиселите бактерии. Беше изследвана вероятността за възникване на резистентни към продуктите от жизнената дейност на щама на млечнокиселите бактерии Staphylococcus Aureus, което показа отрицателен резултат.
Също така по експериментален път беше изследвано влиянието на продуктите от метаболизма на посочените микроорганизми върху развитието на остро ексудативно възпаление. Бяха проучени техните противовъзпалителни свойства и дадената морфологична характеристика върху процеса на зарастване на рани. Във всички случаи на приемане на млечнокисели бактерии или пречистени продукти от техния метаболизъм епидемиологичната ефективност беше достатъчно висока, което налага използването им в масовото производство на антибактериални препарати и козметични средства.
Следва да се отбележи, че каквито и да било усложнения и нежелании ефекти, свързани с приемането на млечнокисели бактерии от болни и новородени, не бяха изявени. В тази посока, считано от 1980 година насам, са публикувани повече от 70 научни стати и резюмета в известни местни и чуждестранни издания, защитена е 1 докторска и 10 магистърски дисертации.
В резултат на изследването на епидемиологичната ефективност на времените изкуствени биоценози са получении 4 авторски свидетелства и бяха направени 16 рационализаторски предложения, проведоха се хиляди лабораторно-експериментални, бактериологични и клинични изследвания.
Многогодишният успешен опит на сътрудниците на катедрата по епидемиология към ЕДМУ в изучаването на антибактериалните и противовъзпалителни свойства на млечнокиселата бактерия «Нарине» доведе до създаването на широко използвани средства като крем, течен сапун, шампоан за нормална и мазна коса, козметично мляко, течна вода за уста, крем за ръце. Всички те са създадени на основата на продуктите от метаболизма на млечнокиселата бактерия «Нарине».
Извадки на статията с автор А. Дз. Амбарцумян, Катедра по епидемиология на Ереванския държавен медицински университет „М.Гераци”
Извадка от книгата „МЛЕЧНОКИСЕЛИ БАКТЕРИИ И РОЛЯТА ИМ В ПОДОБРЯВАНЕТО НА ЗДРАВЕТО НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО“, автори К. Б. Акунц, Л. А. Ерзинкян, О. Б. Саядян, Л. М. Чарян, издание на Общество „Знание” на Арменска ССР, Ереван, 1988 г.