Живи ли са млечнокиселите бактерии в продукта?

Да, живи са. Ако извадите кофичката от хладилника и я оставите на стайна температура, след 1-2 дни млякото ще стане много кисело, тъй като бактериите се активизират от по-високата температура на околната среда.

Какъв е най-добрият начин за консумиране на млякото?

Препоръки за консумация:

√ Ако желаете бактериите в млякото да останат живи, не топлете млякото в микровълнова печка, както и над 40°С!

Може ли да се закваси ацидофилното мляко вкъщи?

Може, но обикновено вкъщи е много трудно да се постигнат всички технологични условия, които са необходими за правилното протичане на технологичния процес на заквасване. Особено важно е поддържането на постоянна температура. Освен това липсата на подходящи климатични условия в България може да девитализира бактерията и другите две бактерии /Лактобацилус булгарикус и Стрептококус термофилус/ да превземат млякото. Тогава ще получите обикновено кисело мляко.

Може ли да се използва ацидофилното мляко в кулинарията /баници, пити, кремове, застройки и др./?

Разбира се, че може – това си е подквасено мляко. Но при термична обработка бактериите няма да са вече живи. Все пак ще останат техните метаболити, които са термично устойчиви. Ако обаче ядете баницата със свежо ацидофилно мляко, то тогава бактериите ще са живи.

Какво е Лактобацилус

Лактобацилус е род грам-положителни, факултативни анаеробни, пръчковидни неспорообразуващи бактерии. Те са основна част от групата на млечнокиселите бактерии (превръщат захарите в млечна киселина). При хората те съставляват важен компонент от микрофлората на организма, основно в дебелото черво. При жените обикновено са основна част от вагиналната микрофлора. Намират широко приложение в производството на храни –  при млечните продукти, в хлебопекарството, за предпазване на кисели зеленчуци и плодове от разваляне, при силажиране на фуражи, при приготвяне на различни храни: квас, солена риба, при производство на голяма част от месните продукти. Използват се в хранителни добавки и храни. Повечето пробиотични щамове принадлежат към рода Lactobacillus.

Какво е Пробиотик

Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) на Организацията на обединените нации (ООН) и Световната здравна организация (СЗО) определят пробиотиците като живи микроорганизми, които при прием в достатъчни количества носят здравни ползи за гостоприемника (ФАО и СЗО, 2002 г.). И по-конкретно: „пробиотиците са живи микробиални хранителни добавки, които са от полза за здравето на потребителите, чрез поддържане или подобряване на техния чревен баланс „(Mattilla-Sandholm et al., 2002). Няколко вида, съдържащи родовете Lactobacillus и Bifidobacterium, са нормални обитатели на човешките черва и са показали, че играят регулаторна роля в екологията и микробната флора на червата (Sanders and Huis in’t Veld, 1999). Редовният прием на богати на пробиотици храни може да допринесе за поддържане на чревното здраве и общото благосъстояние на организма на хората и животните.

Какво означават Здравните претенции за пробиотиците

Понастоящем няма одобрени здравни претенции за пробиотици. Заявленията за здравни претенции за пробиотици са представени за оценка от ЕОБХ /Европейски орган за безопасност на храните/ и не са получили положително становище. В регистъра на ЕС по член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 за разрешените за употреба здравни претенции не са включени претенции, свързани с използването на пробиотици. Поради тази причина, когато терминът „пробиотик“ се използва върху етикета на храните, това се счита за здравна претенция и той трябва да бъде заменен с наименованието на вида на микроорганизма. По препоръка на Комисията (WHO, 2001a) върху етикета трябва да бъдат ясно обозначени съответните микробни видове.

 

Роля на пробиотиците за здравния статус на организма

Според учените човешкият организъм представлява своеобразен микрокосмос, населен с около 1014 живи микроорганизма, което е 10 пъти повече от сбора на всички клетки в човешкото тяло.

Обикновено хората смятат, че бактериите само причиняват заболявания, но всъщност голяма част от микроорганизмите са представители на т.нар. „полезна микрофлора”, без която здравето ни е немислимо. Те се наричат пробиотици (от старогръцки: „pro” – „за” и „bios” – „живот”, т.е. „за живота”) – термин, който е сравнително нов и датира от средата на ХХ век.

Днес говорим за човешки микробиом, в който централно място и естествен регулатор на здравословното състояние се явяват т.нар. пробиотични микроорганизми. Те принадлежат към групата на млечнокиселите бактерии и бифидобактериите. Балансът в чревната микрофлора обаче много лесно може да бъде нарушен и силата на „добрите“ пробиотични бактерии да бъде отнета от болестотворните микроорганизми.

 

Какъв е механизмът на действие на пробиотиците и какви са ползите от тях

Дисбалансът или временната липса на полезни бактерии в чревната микрофлора води до сериозен риск за здравето на всеки, но особено на малките деца и подрастващите. Невидимите с просто око полезни бактерии са ключов фактор за поддържане на чревната хомеостаза и ни предпазват от редица заболявания.

В последните години се натрупаха научни данни за ролята на пробиотиците за правилното функциониране на гастроинтестиналния тракт и храносмилането, уро-гениталния тракт, имунната система, дихателните органи, както и значението им за облекчаване на различни инфекциозни заболявания и намаляване на риска от алергии.

Важно е да се знае, че всеки индивид има своя специфична чревна микрофлора и различни по количество и съотношение пробиотични бактерии в нея. В организма на здравия човек микробният баланс е в полза на „полезните“ и „неутралните бактерии“, които съставляват около 80% от всички, а патогенните бактерии са не повече от 20%. Влошаването на екологичната обстановка, стресът, бактериалните инфекции, приемът на антибиотици и имунодепресанти съществено повлияват микрофлората на човека. По мнение на много изследователи, значителна част (до 70%) от съвременното население се нуждае от корекция на микрофлората на чревния тракт. Днес най-разпространените средства за възстановяване и поддържане на оптимално ниво на микрофлората, както и за нейното коригиране, са пробиотиците и функционалните храни.

Какво е приложението на пробиотиците при децата

Приемът на пробиотици е полезен подход за възстановяване на здравословния баланс при децата. Това се осъществява както профилактично – за поддържане на нормална чревна флора и здраве, така и терапевтично – при различни здравословни проблеми.

Пробиотиците са незаменим помощник на детското здраве, доказано полезни при прием на антибиотици, когато наред с патогенните се унищожава и голяма част от полезните бактерии. Според някои учени, приемът им е гарант за по-малко странични ефекти и по-бързо възстановяване, а използването им преди и по време на антибиотично лечение може да намали риска от появата на диария, микози  и стомашно-чревни проблеми.

Има ли естествени източници на пробиотици

Колкото и кратка да е историята на пробиотиците, практиката безспорно доказва тяхната полза. Важно е да се знае, че пробиотиците могат да се набавят и с храната. Наличието на тези полезни бактерии в даден продукт го превръща във функционална храна (храна, която освен хранителна стойност, има и друг полезен ефект). Най-известните функционални храни са киселото мляко, ацидофилното мляко, кефирът, киселото зеле, някои меки сирена и други ферментирали храни с живи бактерии. Тези бактерии са естествен ограничител на гнилостните процеси в червата, неутрализират токсините и свързаните с тях негативни последствия за здравето.

 

Крие ли риск за здравето приемът на пробиотици

През последните години ЕОБХ /Европейски орган за безопасност на храните/ постави определени критерии за безопасност на включваните в хранителните добавки пробиотици. Добрите пробиотици трябва да изпълняват изискването както за функционалност (полезност), така и за безопасност.

При деца без сериозни системни заболявания и проблеми, дозата и видът на пробиотика не биха могли да окажат страничен или неблагоприятен ефект. Разбира се, ако детето има лактозна непоносимост, задължително е да се избягват препаратите на млечна основа, съдържащи лактоза. При алергии към млечните белтъци се търси друга форма, несъдържаща съответния алерген, но с нужната доза полезни бактерии. При добро здраве е достатъчно да се приема пълноценна храна и в менюто да бъдат включени функционални продукти, съдържащи полезни млечнокисели бактерии и природни фибри.

Кое е основното за Lactobacillus acidophilus (L. acidophilus) като пробиотик

Lactobacillus acidophilus е вид бактерия от семейство Lactobacillaceae, която е част от нормалната човешка микрофлора и обитава дебелото черво и вагината. Ацидофилната бактерия живее в много по-кисела среда, отколкото останалите бактерии (рH 4 – 5 и по-малко), и се развива в температурен диапазон от 30° – 37°С. Млечнокиселите бактерии отделят различни отпадни продукти от своята дейност, но единствено ацидофилната бактерия произвежда само млечна киселина, затова тя се нарича и хомоферментативна. Значението на ацидофилната бактерия за човека се определя от участието ѝ в процесите на поддържане на чревната микрофлора в здравословно и балансирано състояние, включително чрез подпомагане процесите на усвояване на храната и минералните вещества от организма.

Lactobacillus acidophilus е една от „добрите“ бактерии в организма, която чрез произвежданата при процесите на разграждане млечна киселина, създава неблагоприятна среда за развитие на „лошите“ бактерии.

Lactobacillus acidophilus участва в синтеза на различни ензими, минерали и витамини и се използва за производството на закваски и ацидофилно мляко, а също намира приложение при производството на хранителни добавки.

Какъв е произходът на пробиотиците

Лактобацилите, други млечнокисели бактерии и дрожди (главно сред признатите като пробиотици) са повсеместно разпространени, но за пробиотично приложение са предпочитани щамове, изолирани от човека (когато се разработват препарати за хора) или от съответния гостоприемник (например от птици – за пробиотици в птицевъдството), тъй като след прилагане на препаратите, щамовете попадат в свойствена и благоприятна за тях среда и имат по-големи шансове да се задържат и да окажат положителния си ефект в прилагания хабитат.

Какво означава Квалифицирана презумпция за безопасност QPS

Необходимо условие, за да се класифицира един щам като безвреден, в употребяваните от човека пробиотични препарати и храни, е той да има дълга история на безопасна употреба. За оценка на пробиотиците по този показател на практика се използва концепцията на ЕОБХ /Европейски орган за безопасност на храните/ за „Квалифицирана презумпция за безопасност“ (QPS – Quality Presumption of Safety), създадена за микроорганизми, използвани в храни и фуражи. Приема се, че срок от десет години е достатъчно дълъг период, за да представлява документирана история на употреба. Всеки микроорганизъм, който притежава QPS статут е освободен от необходимостта да бъде подлаган на допълнителни тестове за безвредност. Така презумпцията за безопасност QPS е освободила много пробиотични щамове от необходимостта да представят токсикологични данни. Микроорганизмите от вид Lactobacillus acidophilus още през 2007 г. са включени в списъка на микроорганизмите с QPS статут.

Какво е GRAS статут – oбикновено признати като безопасни

В САЩ е приетата и използвана концепция на GRAS статут (General Recognize As Safe – т.e. Обикновено признати като безопасни). Задължително е да се установи непатогенността на всички използвани щамове в пробиотичната индустрия, които да имат история на непатогенност т.е. пробиотиците се оценяват за патогенност, инфекциозност, токсичност, както и наличие на вирулентни фактори. Международно приет е GRAS-статут (Generally recognize as safe – т.e. Обикновено признати като безопасни) за млечнокиселите бактерии, включително Lactobacillus acidophilus. Списък на микроорганизмите, признати като GRAS, е публикуван на уебсайта на FDA.